Затварям се в стаята - бяло. Бяло е небето, мъглата е бяла, дъждът, който вали е бял, като вар, като кожа. Под ноктите ми за първи път мръсотията е бяла. Бели са кърпите в банята, бели са плочките. Бели чаршафи покриват дюшеците, които са бели. Коридорът е бял, бели са вратите на стаите, кафето, което предлагат е бяло, водата е бяла от хлор. Очите на хората в ресторанта са бели. Избелени са покривките и салфетките. Бели са дрехите на хората в кухнята. Булките са в бяло и пристигат в бяла лимузина. Бели са стъпките им по белия мрамор на стълбите.
Белеят се ниските върхове на планините. Снегът е бял. Ледът е бял. Бяла е пяната на морето, което не виждам. Бели са чиниите на масата. Чисто бели петна от забравено бродят из мен. Бели са страниците, по които съм писала. Бели са контактите, с които се включвам в света. Празното е бяло. Бялото трябва да се наваксва.
