Много се изписа за прайда (или аз много изчетох, едно от двете ще да е), много глупости се изписаха, направиха и показаха за сетен път (но не последен). Не знам защо всички, които са против са толкова отчаяно религиозни, сякаш не им е останала друга радост в живота. Шегувам се. Религията си е религия, правата са си права. И аз съм вярваща, но не съдя изневерите на познатите си, нито очаквам да се възобнови традицията със снохачеството, примерно, защото така го пише в Библията. Че то в Библията пише много неща, ама всеки си ги чете с различни очила. И освен, че са религиозни, хората са много загрижени за морала на нашето общество, толкова загрижени, че забравят, че в нашето общество (когато говорят за общество и то наше, какво ли точно имат предвид) отдавна няма морал. Всичко е само привидно. Пък и за кои аспекти на морала по-точно? Тези соц. рудименти с образцовото семейство отдавна се изживяха, останаха само спомени и празни приказки.
Вчера исках да напиша за прайда, ей така, каквото си мисля. Че например, няма да е еротично изложение с извартеняци в карнавални костюми, както се опитват да го изкарват. То, по-добре така да беше, поне да има за какво да се лае след това. А не непрестанно да се обяснява с търпение на латерна, че не си личи кой какъв е (и защо такъв е), ама и да си личи, кво?!! Не, сериозно, кво? Има ли някакво ограничение за външния вид в Републиката? Поли под коленете, коси до ушите и такива неща? Щото, ако е само да си придаваме важността "ти ли ша ми каеш на мене" и на мен не ми харесват бърните на фолк-певиците, не ми харесва третирането на жените като чифт напращели цици от изкуствен материал, но не хвърлям бомбички по непознати, които изглеждат така. Нито им скачам на бой (не, че имам физическите дадености). Мислех си още, че ще бъде хубаво, ако повече се мисли и по-малко се говори, но това по принцип, а не само за прайда.
Мислех си за всички онези, които си намериха чаровни оправдания да не дойдат в събота. Че са на работа, на вилата, на село, на град, на чардак, на кон, на магаре и пр. Някои просто си признаха, че много ги е страх. На други, не им е приятно да ги обиждат и нападат. Мда-а-а. Не, това си е тяхно право. Само, че зариването на глави в пясъка няма да промени много нещата и догодина пак ще ги е страх и пак ще са на вилата, на село, на работа и пр. Разбира се, след време могат с чиста съвест да кажат, че никой нищо не прави за тях и нямат никакви граждански права, понеже някой краде пари и стопанисва организации, но те, ах те, миличките са толкова онеправдани... Но може и да не стане така, може да се преориентират и да влязат в "правия път". В кавички, щото няма прав и крив път.
И мен ме е страх. Всеки нормален човек изпитва страх и не обича да бъде унижаван. Анджак за това е цялата работа, за може един ден прайдът наистина да бъде празник, ама не само за някои (които си организират ден на агресията, омразата, хомофобията и взривните вещества), а за всички... И никой да не се чувства застрашен за живота и здравето си. Не само един ден в годината.
Искам да завърша с напомнянето, че в деня на Рейнбоу-шествието ще има и други мероприятия, които си струва да бъдат посетени. Аз дори бих се радвала, ако културната програма става все по-богата и се направи нещо (конкурс, фест) за български артисти, които имат какво да кажат по темата.
Програмата
Мислех си за всички онези, които си намериха чаровни оправдания да не дойдат в събота. Че са на работа, на вилата, на село, на град, на чардак, на кон, на магаре и пр. Някои просто си признаха, че много ги е страх. На други, не им е приятно да ги обиждат и нападат. Мда-а-а. Не, това си е тяхно право. Само, че зариването на глави в пясъка няма да промени много нещата и догодина пак ще ги е страх и пак ще са на вилата, на село, на работа и пр. Разбира се, след време могат с чиста съвест да кажат, че никой нищо не прави за тях и нямат никакви граждански права, понеже някой краде пари и стопанисва организации, но те, ах те, миличките са толкова онеправдани... Но може и да не стане така, може да се преориентират и да влязат в "правия път". В кавички, щото няма прав и крив път.
И мен ме е страх. Всеки нормален човек изпитва страх и не обича да бъде унижаван. Анджак за това е цялата работа, за може един ден прайдът наистина да бъде празник, ама не само за някои (които си организират ден на агресията, омразата, хомофобията и взривните вещества), а за всички... И никой да не се чувства застрашен за живота и здравето си. Не само един ден в годината.
Искам да завърша с напомнянето, че в деня на Рейнбоу-шествието ще има и други мероприятия, които си струва да бъдат посетени. Аз дори бих се радвала, ако културната програма става все по-богата и се направи нещо (конкурс, фест) за български артисти, които имат какво да кажат по темата.
Програмата
