Е, къде отивам сега
по пътя ми лъжици,
килими, дрехи, вестници,
като майки и бащи виновни.
Домашните задачи,
разводите, любовите -
изпраните, колосани,
изпратени в почивка съвести
не спират да се смеят
в куфарите им.
Да си скрия сълзите -
прибирам ги в кутия,
поливам цветята,
замразявам ги за зимата,
натиквам ги в устата си,
повръщам ги навсякъде.
Забранени са снимките
и албумите,
където и да идеш - забранени,
онова, което...
...винаги в куфарите им.
05.07.2009
Етикети: поезия